Старите гробища

Заглавие: Старите гробища Сря Фев 09, 2011 9:56 pm

Старите гробища в St Trinian бяха почти забравени и никой не идваше тук. Рядко можеше да се забележи някой тук.

Ией днес реших да стана малко като онези полудели личности които седяха в гробовете и да си говорят с скелетите.Отидох до някакви гробища и видях един скелет отидох при него и го поздравих и след това каах.
-Здравей красавецо.Искаш ли да си поиграеме малко?-Попитах го а той ми кимна.
-УАУ много си готин.

След като почти един ден бях в безсъзнание,реших да изляза. Денят беше хубав,но на мен все още ми се въртеше свят. Стигнах до някакви гробища,където видях онази Анабел.
- Я гледай ти.. кифлата Анабел. какво правиш тук? Ще си развалиш лака. - казах и се засмях. Кифлите така ме дразнеха.

Докато си играх с Mr скелет онази кучка която ме изрита в корема дойде и започна да се заяжда но когато каза онова за лака стиснах малко по-силно Mr Скелет и нокътя ми се счупи.Направих фииономия и я погледнах гневно.
-Виж какво направи.-Казах и посочих нолътя си и веднага ивадих пиличката си от чантата и започнах да се мъча да оправя нокътя.Тпй беше скъп за мен.

Коленичих пред нея и започнах със съркастичен глас :
- Ооо,не! Какво направих?! - засмях се и станах.
- Сега ни ме и до теб. - казах и седнах малко по-далеч от нея. Не стига че някаква друга кифла ни затвори в подземието,накрая припаднах,а сега и тая Анабел.
- Луди к*чки.. - казах тихо на глас когато...

Чух нейните думи и направо се вбесих.
-Луди к*чки а сега ще ти покажа колко луда мога да съм.-Казах и започнах да и правя магия която корени я увиха и тя вече неможеше да мръдне призовах една кобра и тя все повече се приближаваше към нея.
-Не ни наричай втори път К*чки.

Започнах да се смея истерично.
- Шиб*ни К*чки! К*чки! К*чки! За колко тъпа ме имаш? Аз съм дъщеря на най-добрия ловец,мислиш ли че в момента ме боли? Имам защита нявсякъде по себе си! - извиках силно. Естествено болеше ме,но наистина имах защите по себе си.. А и.. имах моето прекрасно момче,демон-пазител.. сега той не беше тук,но мисълта за него смекчаваше болката.

-Млъкни.....-Извиках и в лицето и извадих една дъвка от чантата си и започнах да мляскам в лицето и.
-Мислиш ли,че ми пука да ли те боли.-Казах и я иритах в корема като змията се изпари.След това започнах да я влача към отворения гроб и я пуснах там.
-Дано изгниеш там дори и твоята малка приятелка няма да може да те спаси.-КАзах и направих магия който пристъпи прага на гроба да бъде прокълнат.

Още се смеех истерично макар че бях страшно изплашена.
- Ти не ме познаваш,к*чко! Ще изляза от тук и няма да останеш жива! - заплаших аз.
Тя вече си беше тръгнала,а аз започнах да се опитвам да се изкачвам нагоре по калта,но не ставаше.
- Андии.. - изстенах тихо през сълзи и се свих в единия край на гроба. Мразех някой да ме тъпче само защото съм човек.
Повиках Анди тихо още няколко пъти,но знаех че може би дори не ме чува.
Отпуснах се в гроба,беше влажен,а аз не издържах на напрежението..

Появих се до нея и я изнесох от там. Още едно проклятие нямаше да е проблем за мен.
-Спокойно.. -Шепнех в ухото й, докато я увивах в моето яке. Обгърнах я с ръце и излетях от онова място.