Голямата тераса..

Озовахме се на голямата тераса,а аз бях свита. Дори не можех да говоря.
- Не трябваше да го правиш.. въобще. Беше голяма грешка че те повиках.. съжалявам. - извиних му се и се опрах на парапета. Как можа да го направи? Това праклятие.. беше върху него по моя вина. Лично моя. Въздъхнах.
- Явно татко ми наистина е бил прав че не мога да се оправям с нищо . - промърморих като чели на себе си. А после го погледнах.
- Съжалявам!

Сложих пръст на устните й, след което я целунах.
-Моля те, успокой се. Добре съм и няма нужда да се тревожиш за мен, окей?
Прегърнах я силно. Впих устни в нейните за да я успокоя някак, да почива и да не мисли за случилото се.

Отвръщах на целувките му и се сгуших в него доста силно.
- Обичам те.. не мога да не се тревожа за теб,но.. щом не искаш.. - казах и целунах шията му.
Много съжалявах за това което стана.. Продължавах да целувам шията му,а ръката ми беше под блузата му. Той се опитваше да се дръпне,но явно нямаше сили