Имението Гилбърт

- Да би било добре ,горе в шкафа от ляво-Той се завъртя малко и пак ме погледна.
- Седни ,аз ще ги взема-усмихнах му се.Отваряйки шкафа,обаче се оказа че няма нищо,бяха свършили.Страхотно.
- Ъм ... Мили ,надявам се да пиеш и чисто кафе,свърши ли са и захарта и сметаната .Ще трябва да купим.

Когато се доближи,я хванах седна в скута ми,като я наклоних на зад и я гризнах леко по врата:
-Ти си захърче...
Засмях се и пак я смукнах,тя се смееше защото я гъделичках,май не се бях избръснал и гъделичках.
-Мммм сладко!

Засмях се ,гъделичкаше ме и ме възбуждаше едновременно,а бяхме се любили,точно преди десет минути.
- Дийн ...-казах
- Недей така ,знаеш малко ми трябва-засмях се.Беше хубаво ,но го бутнах.
- Хайде ,да се успокоим ,да вървим на пазар,да се разходим и успокоим.А после ,ако си бил добро момче ,ще има още ....

-Добре нека да отидем.
Май почнах да се заигравам,само за последен път я гризнах и я пуснах,като въздъхнах и се качих горе да се облека. Все пак бях почти гол. Облякох се на бързо,като слязох долу на входа за да я изчакам.

Излязох ме ,помотах ме се в близския супермаркет около час ,купихме ,всичко ,необходимо и се прибрах ме.Целунах го и отидох да оставя продуктите в хладилника.След ,което се върнах и ог хванах за ръката .Седнахме на дивана.
- Е какво ,да ти сготвя днес ?

-Не знам,не съм ял домашна храна от много време,така че каквото и да ми сготвиш,ще се радвам но от дете не съм ял Огретен.
Това ястие му напомняше на детството,как всички се събираха на масата,детски спомен. Брат му много обичаше това ястие също. Дълго се бе взирал в масата,когато тя го целуна и той се обърна:
-Съжалявам отнесох се за миг...

- Няма нищо мили-пак го целунах .
- Имаш го -казах и се завъртях ,да отида в кухнята ,да видя ,дали имам всичко необходимо ,за огретена.Оказа се ,че всичко е на лице.След около час седнахме на масата.
- Харесва ли ти как съм го приготвила ?-казах след като той го опита.

Още с първата хапка усети старите спомени. Беше същия,като на майка му,дори може би по хубав. Остави вилицата и каза:
-Отивам до тоалетната и ще сърна,не е в теб вината огретена е невероятен!
Отидох бързо до банята,пуснах студената вода да тече на главата ми. Имах нужда да пресека ужасяващия кошмар пламъците,майка ми на стената.

Погледнах след него ,но той така,бързо излетя ,че не можах,да го настигна.Все пак отидох при него ,той се плискаше с вода.
- Какво има мили ? Какво сбърках ?-Погледнах го виновно,а той просто се втурна в обятията ми ,не разбирах какво става,но го обгърнах с ръце и нежно погалих косата му,стояхме така известно време,в пълно мълчание,само дишането ни ,нарушаваше тишината.

-Не обичам да съм слаб.
И така и беше не бе заплакал,не бе плакал от дете,когато изгуби брат си и баща му,зашливи един шамар. "Мъжете не плачат!" каза след това и никога повече не заплаках:
-Огретена бе същия какъвто го помнех дори по хубав,накара ме да си спомня лицето и,което мислех,че ще забравя.