Пейките с фонтана..

От предната страна на училището се издигаше хубаво фонтанче, с няколко пейки, които го заобикаляха.

Докато вървях ядосано се сблъсках с някакъв вампир. Естествено се скарахме и въпреки защитата ми насини ръката ми. Голяма идиотка. Естествено беше кифла,а ноктите й се бяха забили в моята длан. Бях избрала да съм от грубите момичета,но груби единствено към тези таака наречени кифли. Бях мила по принцип.
Седнах на една пейка до фонтана,качих клаката си горе гушнах ги и зарих глава в тях.
Ръката ми доста ме болеше,но не ми пукаше. Усетих че някой сяда до мен,но не помръднах.

-Интересно, вие новите момичета имате ритуал да ни пръскате ли? -Попитах девойката, която беше решила да ме "окъпе" преди известно време.
Изражението ми беше сериозно, виждах, че нещо с нея май не беше наред, а и усещах, че нещо я боли. Беше ръката.

Повдигнах глава и погледнах момчето.момчето което бях търсила от много време.
- Търсих те тези дни да се извиня.. има моменти в които се вдетинявам.. съгжалявам. - свих се малко по в страни за да може и той да седне ако пожелае.
Гривната ми засвети в черен цвят - значи беше демон. Какво пък.. ако искаше да ми напарви нещо като онази вампирка до сега да бях потрошена,но нещо им подсказваше че не иска да ме набие за това че съм го окъпала.Това беше детинския ми начин да му покажа че го харесвам.

-А защо просто не ми го каза, красавице? -Отговорих на мислите ѝ. Надявах се да не възразява, но винаги се изкушавах да ета мислите на красивите девойки.
-Казвам се Андрю. Анди на кратко. -Подадох ръката си, гледайки хубавите ѝ очи. Беше превъзходна. Имаше очарователна усмивка, бях сигурен в това.

Засмях се леко и поех ръката му,беше ме измъкнал от тъжния ми момент.
- Приятно ми е..Аз съм Сю.. - усмихнах му се. Ах,тези сини очи които чаках да видя отново.
- Защото.. щеше да е тъпо да ти го кажа веднага.. кой знае колко момичета на ден ти го казват щях да съм просто като другите.. а аз не съм. - усмихнах му се леко. Щом четеше мислите ми щеше да разбере колко пъти съм си мислила за него и може би колко жалко изглежда това. Уж не съм като другите момичета,а приличах точно на тях.

-Определено не приличаш на тях. Поне аз не виждам прилика, Сю. -Отвърнах и му се усмихнах. -А и не чувам толкова много момичета да ми го казват. През последните 2000 години нямам много време за това.
Хванах ръката ѝ, като отнех болката ѝ.

Усмихнах се когато ми каза че не приличам на другите. После направих връзка с другото което ми каза. На практика той беше на доста години,сигурно има и много опит във всичко.
- А трябва.. да ти го казват.. имаш прекрасни очи. - усмихнах се всимко в него ми се струваше прекрасно колкото и странно,наивно да звучеше,а след това той отне болаката от ръката ми. Почувствах се много по-добре. Целунах бузата му и промълвих тихо :
-Благодаря ти.. - след това се усмихнах. Помислих си за баща ми.. само ако знаеше къде съм попаднала и че в момента си говоря с демон щеше да ме премаже от бой,но само ако беше тук.

За миг изражението ми стана намусено.
-Той няма да те докосне. Обещавам ти. -Уверих я и целунах ръката ѝ. Беше изключително привлекателна и красива. Радост за окото.
Гледах я в очите.

- Дали ще е нахално ако те гушна? - попитах леко несигурно. Не исках някак си.. да го притискам,но и аз не знаех как точно.
Отново целунах бузата му.
- Добре съм.. ще съм добре.. ако завърша това училище ще избягам някъде.. и да не завърша пак ще избягам.. - гледах го. Искаше да ме защити.. беше много мило..

-Ела насам. Аз ще съм твоят демон-пазител. -Усмихнах се и я обгърнах с ръце, като усмивка се появи на лицето ми. Беше толкова крехка и красива, беше ме страх да я докосна, все пак беше човек.
-Обещавам ти, че никой няма да се докосне до теб,ако не го искаш .. -Добавих усмихнато и развеселено.

Ст.гуших се в моя демон-пазител и затворих очи за момент. След това отново се усмихнах.
- Много мило демонче си - казах и се оплезих. Детинското в мен пак напираше.
- Благодаря.. че правиш всичко това.. и че си толкова мил.. - усмихнах му се. Наистина беше мил,красив,страшно секси. Просто чудесен.. моето прекрасно демонче-пазител. Сто пронцента чуваше мислите ми което ме накара леко да се изчервя.

-Не е нужно да се срамуваш, Сю.. -Казах ѝ успокоително, като леко погалих главата ѝ. Нямаше си и представа,че в деаствителност бях я наблюдавал толкова дълго време..
Нежно я прехвърлих да седне в мен, като я обгърнах с ръце.
-Аз съм тук.. ти си добре..

Сгуших се в него силно. Някак си всичко беше толкова спокойно когато той беше до мен. Преди всякаш съм била по-изнервена,по-разтревожена.
Погледнах го,исках да го целуна,но нямах смелост да го направя,за това единствено отново целунах бузата му.
- Искам.. да си моето момче. - казах с леко треперещ глас. Не,не ми беше студено,просто ме беше страх от това което той може да каже.

-Ще съм ти какъвто пожелаеш, ако ми позволиш да те пазя.-Отвърнах леко усмихвайки се. Беше толкова сладка; забравяше. че мога да чета нейните мисли.
Приближих се близо до нея, на милиметри, дъхът ми я гъделичкаше леко.

- Ще ти позволя да ме пазиш.. Аз ще съм твоето момиче- казах докато се вглеждах в очите му,а след това и устните му. Бяха прекрасно пухкави. Погалих нежно бузите му. Селд още няколко секунди нежно го целунах. Усещах нещо странно,нещо дълбоко в сърцето си не можех да опиша какво но беше невероятно. Продължих да го целувам нежно няколко минути,а след това съвсем леко отдръпнах тялото си от неговото.
- Ти ме омагьосваш с всяко твое действие.. още от първия път в които те видях..

Телефона ми иззвъня. Момчетата ме търсеха. Мамка му.
-Виж.. -Казах и се обърнах към красавицата. -Ще се върна. Ще се видим отново. -Целунах я нежно и бавно, след което я закарах в спалните и изчезнах като облак дим.
Щях да я наблюдавам.

Първият ми ден в това училище а направо съм смазан.
Забелязах един фонтан с пейки.Реших да ида там за да си почина малко.Когато стигнах седнах на една пейка и се замислих.Много ми липсваха нашите.Но щях да се справя.
Извадих една цигара и си я запалих.Не ми пукаше дори и да беше забранено.

След като се връщах от салона за красота наминах покрай пейките с фонтана.
Седнах на каменното ограждение около фонтана галейки русата ми прекрасна коса.
Кръстосах крака и се загледах в маникюра си.

Реших че е веме да си ходя вече.Бръкнах в чантата си да за си взема часовника обаче не го намерих.Явно съм го затрил някъде.Забелязах едно русо момиче да си гледа маникюра.Реших да я питам.
-Сори че те прекъсвам.Да знаеш колко е часа.

Някакъв хулиган ме стресна когато ме пита нещо което не чух много добре.
Паднах и си ожулих носа.

-ООО БОЖЕ!
-АЗ СЪМ ТОЛКОВА БЯСНА.
-Това е най-ужасния ден в живота ми исках да ми направят веждите като Джей Ло а тази руска ку**а ме направи да изглеждам като Лайза Минели!
-Ще получа ИП!

-Добре ли си?Лайза Минели-засмях се.
Наведох се и и помогнах да стане.
-Я по-добре седни.Да не си ожулиш и друго нещо.
Погледнах я и и се усмихнах.

-Защо го направи,не искам да си правя пластична операция.
-Тези щети са огромни,как ще се покажа на света с този белег?
-Ще се обадя на директорката!
-Или пък ще и напиша писмо. Пейките с фонтана.. Jkjgjhgfghjogifsoupcom

Пейките с фонтана.. Jkjgjhgfghjogifsoupcom

-Mили Господи.И мислиш ли че ще ми направят нещо.
Белега ще се махне не се безпокой.Не е нужно да си правиш ринопластика.Пък и то повече накъде.Бас ловя че вече си си правила-засмях се.

-Ах,как смееш!Аз и ринопластика...Как ли пък не.
-Знаеш ли коя съм аз?!
-Ще се обадя в Полицията!
-Грим няма да помогне за това и ти си виновен че това стана.Сега няма да идвам на училище цяла седмица.

» Фонтана в центъра на града..