Големият коридор..

Големият коридор представляваше коридор с безброй лампи по тавана и много красиви картини от двете страни.

Събудих се сама в ковчега. Изправих се и започнах да се чудя къде да ида, за да го намеря.. Мислех само за това,че искам да го открия. Сякаш бях обсебена от мисли за него и ме беше срам от самата мен си. Гордостта ми беше прекалено голяма, за да покажа, че търся точно и именно него.
Озовах се в големия коридор на пансиона. Никога не бях обръщала внимание на картините, но сега ми се струваше, че гледат именно мен. Беше късно вечерта и може би именно за това ми се привиждаха разни неща.
Продължавах да вървя, докато не чух шум и кълна се бях готова да изкрещя.

Нито можех да заспя,нито нещо друго. Просто си се разхождах безцелно след като я оставих да спи спокойно.
Вървях по-големия коридор докато за малко да не се блъсна в нея. Тя едва не изипщя,но аз нежно и запуших устните с целувка.
- Спокойно красавице,аз съм. Какво правиш тук? - попитах и започнах да я гледам внимателно.
- Да не ти е лошо?

Изпитах такова облекчение, когато усетих устните му върху моите, чче цялата потрепнах.
-Съвсем малко ми е лошо.. Но не е нищо особено.-Отвърнах на въпроса му, като се усмихвах глуповато.
Боже, беше толкова краив, дори и на тъмно.

Усмихнах се на мислите й.
- Нямаш глуповата усмивка.. имаш красива усмивка. - целунах я отново.
- А сега ще отидем и ще си почиваш,защото може да е нещо по-сериозно.. - казах с твърд тон в гласът си и я хванах за ръка.
- Какво ти е точно? - продължавах да питам с паника в гасът си. Бях странен когато се паникиьосам,но..

-Просто ми е малко замаяно и ми се върти свят, но иначе съм добре! Не е нужно да се тревожиш за мене.. -Усмихнах му се, като за момент залитнх и честно казано вече предчувствах как щях да падна брутално на земята. Вероятно нямаше да съм първата, но все пак..
Господи, залитнах!

Хванах я преди да тупне на земята.
- Не ми изглеждаш добре. и,да ще се тревожа за теб. - казах и й се усмихнах леко.
- Та ти гориш! - казах възмутено и я вдигнах. Щях да я нося до спалните и не ме интересуваше дали щеше да е с нейна или без нейна воля.
Почти бяхме стигнали.

Той се канеше да ме носи до спалните, а аз нямаше как да му противореча.
Отпуснах се в силните му ръце, гледайки прекрасните му сини очи..
-Боже, толкова са красиви. -Възкликнах и след това не си спомням какво се случи.

Тези вентилационни шахти! Имах такива планове за това училище! Всичко щеше да е Био, дори чаках одобрение за проекта "да ядем марули". Но тези шахти! Проваляха всичко в това иначе така хубаво училище.
Както си мислех за всичко това се блъснах в някакво момиче.
-Гледай къде ходиш, антибио същество! -Казах.

Трябваше да стигна до стаята по физика.. Трябваше и да си преговоря урока.. Крачейки бързо по коридора се блъснах в нещо или по-скоро някой.. Учебниците в ръцете ми се разпиляха мигновенно.. Някой каза нещо, но в началото не успях да асимилирам думите на младото момиче пред мен..
- Извинявай, бях се замислила.. - измънках смутено и приклекнах, за да събера учебниците си.. Повдигнах леко глава към момичето и се усмихнах ..

Mислех, че е някоя от онези заядливи тоти-та, но се оказа, че е приятно момиче, което съдейки по учебниците беше от гений-те.
Наведох се и ѝ помогнах с всички книги..
-Съжалявам, бях се замислила, мисля че вината е моя. -Казах извинотелно и подадох ръката си. -Аз съм Лейси. Приятно ми е.
Загледах се в дрехите ѝ. Не бяха от толкова рядък материал, което ме накара да се усмихна.

Момичето изглеждаше добродушно.. В началото не ми се стори така, но тя се извини и ми помогна с учебниците.. Представи се като Лейси и подаде малката си нежна ръчичка.. Усмихнах се и я поех ..
- Алис.. - казах и станах от земята.. Тя определено беше от еколозите.. "Да спасим планетата !! " И все пак ми харесваше.. Не беше натрапчива и надута като надуфките, които се подиграваха на такива като мен..
- В коя стая си.. ?? - попитах любезно и огледах прическата й.. Не беше толкова странна колкото на другите.. Даже не се виждаше нищо странно..

-Аз съм към стаята по физика. -Усмихнах се. -Ами ти? Към кой час си?
Прокарах ръка през косата си, като се изправихме. Тя също каза, че е към физиката, което моментално ме накара да се усмихна.
-От колко време си в училище? -Започнах раговор,, докато вървяхме към кабинета по физика.
Изглежда, че "зубърите" били приятна компания.

Тя прокара ръка през косата си и се изправи заедно с мен.. Усмихнах се приятелки и тръгнахме към кабинета по физика.. Честно казано не очаквах да имаме един и същи час..
- Аз.. Ами днес ми е първи ден .. - завих срамежливо.. Кой знае тя от кога беше тук.. Най-вероятно всеки ден щяха да ме сочат с пръст и да ми се подиграват.. Точно както обикновено "Вижте, новия зубар !! " .. Те дори не ме познаваха..
- Ами ти.. От колко време си тук ?? - попитах тихичко ..

-От 2 години. -Усмихнах се широко. -Ще свикнеш. Това не е училище, като обикновенните училища. Тук цари пълна анархия. -В този момент една от фламабелите мина, окичена като коледна елха с редки платове, които се разграждаха за повече от 600 години!
-Господи не осъзнаваш ли, колко време това ще се разгражда? Убивате планетата земя! -Викнах ядосано, след което продължих напред.
-Изобщо не осъзнават, че всичко влиае на глобалното затопляне!

Две години беше много време.. Тя явно бе свикнала да ходи по коридорите без никой да й каже и думичка.. С ежедневното се свиква, но не и с новото.. По коридора мина момиче обелчено в странни дрехи.. Повдигнах едната си вежда объркано, а новата ми приятелка започна да вика, че всичко влиаело на глобалното затопляне..
- Спокойно.. Това е просто една дреха.. - измънках напрегнато .. - Няма да навлиае чак толкова. - усмихнах се ..

-Нямаш представа колко трудно се разграждат и какво се отделя след това! Знаеш ли, че за да се разградят 10 сантиметра от онази шарена рокля трябват поне 200 или 400 години! Така Земята се замърсява, от там въздуха, а после започваме да дишаме отвратителен въздух, напоен с толкова много химикали, че 2/3 от населението ще получи инфаркт, а останалата част ще умира бавно и мъчително!
След секунди се усмихнах.
-Е, ще влизаме ли?

Погледнах я объркано.. Дори и аз не знаех това.. Не знаех, че дрехите могат да причинят толкова много вреди.. Май щеше да е по-добре да си стоим без дрехи.. Когато приключи с кратката си и бързо казана лекция се усмихна и ме подкани да влезем в стаята.. Погледнах я рпитеснено.. Наистина не исках да се запознавам с останалите.. Поех една глътка въздух и направих нерешителна крачка напред..
- Да, да влизаме.. - казах притеснено правейки поредната си нерешителна крачка към пълната с ученици стая..