Гората с езерото..

Гората с езерото представляваше гора, на средата на която имаше малко езерце, заобиколено от много дръвчета.

Реших ,да се поразходим ,на чист въздух в гората ,обрякохме се добре ,защото времето ,тук беше променливо.Разхождахме ,се известно време и се озовахме ,на малко езерче,насред дръвчетата.
- Виж Дийн ,не е ли прекрасно -усмихнах се щастливо.Хвърлих раницата на земята и изтичах ,до водата ,беше студена ,но не толкова.
- Една лудост ?-усмихнах се.

Подскочи ми сърцето,като я видях да отива към студената вода. Подскочих и отидох към нея като я хванах и подадох ръцете си:
-Ела лудаче водата е много студена,ще се разболееш.
Казах и я дръпнах към мен:
-Моля те недей!

Дийн не искаше тази лудост ,нъмръщих се.
- Няма да настина ,ти ще ме стоплиш после.-Но той все така здаво ,ме държеше.
- Моля те ,само искам да се топна-погледнах го с очи,пълни с надежда.Но той,беше все така непреклонен
- Е добре опитах с добро-казах ,след което без изобщо ,да очаква се метнах са се дрехите в езерото.

Ококорих се,скочи в леденето езеро,щях да скоча след нея но и аз щях да бъда мокър:
-Елена моля те ела,ще се разболееш!
Казах гневно,знаех си че не трябва да я пускам:
-Ще замръзнеш...
Изведнъж видях зад нея някакво създание. По дяволите някакво езерно чудовище:
-Ели бързо излезе!
Извадих пистолета и без да чакам го прострелях. Той изплува,бе грозно и с огромни зъби,а тя бе уплашена.

Изпищях ,какво за Бога беше това ?
- Дийн -извиках ,но той хладнокръвно стреля и рани чудовището.
- Мъртво ли е ?-попитах,но не посмях ,да се доближа.
- Диии..йн ,какво е това ? Почувствах ,че треперя ,но не беше от студът,който също ,не беше за пренебрегване.Цялото ми тяло,беше сковано от ужас ,ако не бях с него,щеше да ме изяде ,повече никога ,нямаше да се къпя в случайни езерца.

Определено не го очаквах но знаех,че в някой езера и тук се чуваше,че има чудовище. Прегърнах я,като махнах с ръка и то пламна,не трябваше да има следи. Целунах я по челото и казах:
-Спокойно мила няма го вече,аз съм тук да те пазя...
Гушнах я силно:
-Езерно чудовище не бе много голямо може би от скоро е тук.

Прегърнах го силно и аз ,чудех се как ,от всичките езера по светът ,това се оказа точно в нашето.След като страхът ми се стопи,вече треперех от студ .Дийн беше запалил огън ,а аз извадих резервните дрехи,никога ,нямашеда се хвърля ,ако нямах такива.Направи ми и горещ чай ,след ,което ме гушна ,докосването до тялото ми действаше успокително и ме ,караше да се отпусна.

Галих я нежно имаше нужда от спокойствие,още не знаеше за мен нищо и ме бе страх да и го кажа но тя предполагаше нещо:
-Ще те пазя от всичко мила.
Притиснах я до себе си,тя лека полека се успокояваше.

Той се успокояваше ,но исках да се махна от това място.Бях си развалила ,цялото настроение и вече не ми харесваше ,да съм тук.Исках ,да се заключа ,в своя дом и от там да не излизам.Да се мушна в леглото ,ас мен да е този невероятен мъж и под вещите му ръце,да забравя случилото се.
- Да си вървим у дома.

Кимнах май бе по добре да се прибираме:
-Добре нека се прибираме.
Взех и помогнах с раницата,като я хванах за ръката,бе изплашена и бе основателно. Скоро се намирахме в къщи,там нямаше толкова голяма опасност.

» Тъмната част на гората