Виенско колело..

Заглавие: Виенско колело.. Сря Фев 09, 2011 11:30 pm

Виенското колело в лунапарка..

След като Анди ме зведе до спалните и си тръгна се опитах да заспя,но не можех. Реших да избягам от училище за малко,казах на директорката че излизам,а тя просто направи странен знак в стил "добре,добре върви".
Беше рано сутринта и ми се щеше да видя изгрева,за това реших да се кача на виенското колело. ма бях единствената която искаше,но все пак щеше да го пуснат. Бях се загледала на някъде докато не усетих присествие на седалката до мен.
Не обърнах поглед за да вид кой е просто още повече се свих в седалката и се загледах напред.

-Ти не трябва ли да си в училището, млада госпожице? -Попитах красивото създание пред мен, като погалих главата ѝ. Беше толкова красива.
Виждах изненадата в очите ѝ.
-Не е хубаво да излизаш сама!

Голяма усмивка се появи на лицето ми,преместих се малко по км него и се сгуших.
- Просто.. исках да изляза,не спах много и реших да погледам изгрева. - засмях се леко и го погледнах.
- Ами ти какво правиш тук,нали беше с момчетата? - не отделях очите си от неговите,а с всяка минута се сгушвах все повече и повече.
- В същност.. радвам се че си тук.. - продължих да говоря.
- Ще ми разкажеш ли за себе си,прекрасни мой пазитлю?

-Хм.. Какво точно искаш да знаеш, малка моя? -Погледнах я, след което се усмихнах широко. Беше толкова сладка, доближавайки се до мен все повече и повече с всяка секунда.
-Моята история не е кой знае какво. Не е интересна. -Добавих, след което погалих меката ѝ кожа..

- Ами.. до сега не бях срещала по-мило момче от теб.. ей така да се съгласи да ме пази. - бях притиснала тялото си до неговото много силно. Харесваше ми да усещам че има някой.. някой като него на които да му пука за мен. Най-накрая имаше за кой да съществувам..
- Защо си толкова мил? - попитах,а след това го целунах бавно.

Целунах нежно устните ѝ, след което се усмихнах много много широко.
-Аз съм ти пазител. Знам за твоето съществуване от самото ти раждане. Влюбих се.. -Казах набързо.. Не исках да я стряскам, но и не исках да я лъжа. Нямаше как да прикрия това, че моето е повече от харесване.

Как се отговаря на подобно признание? За няколко минути бях застинала в прегръдките му,а след това вдигнах поглед към него.
- А..Аз.. -започнах да заеквам,но все още не отделях тялото си от неговото. Чувството беше.. някак странно,всякаш ако се отделя от него ще пропадна в някаква дълбока яма.
- Обичаш ме? - попитах,макар че знаех отговора.. Значи имаше някой които можеше да обикне мен.. странната Сю..
- Ти си пълен с изненади,мой прекрасни пазителю - промълвих,а след това отново впих устните си в неговите.

Обгърнах я силно с ръце, като колелото се задвижи, а аз се усмихнах широко. Започнахме да се издигаме във въздуха бавничко.
-Виж.. прекрасно е.. -Посочих гледката. -Винаги гледах тази гледка, докато чаках да се събудиш сутрин.

Гледах изгрева.
- За пръв път.. ми се струва по-различен. - проговорих аз след минути мълчание. Загледана в изгрева и сгушена в него.
- Знаеш ли,понякой път ставаха доста странни неща около мен.. - погледнах го.
-като например един път след баня дрехите ми изчезнаха. - след това се разсмях. Наистина беше прекрасна гледка.

Прегърнах я и продължих да я галя. Толкова много я обичах, обичах всичко в нея. Стигнахме до върхът на виенското колело, след което започнахме да се спускаме бавничко надолу.
-Сега аз съм тук и обещавам,че двете със Зоуи ще сте в пълна безопасност.

- Зоуи.. е много мила. - заговорих докато се гушех в него.
- Вие двамата сте първите на които се доверявам толкова.. само че ми е мъчно за нея.. и за момчето.. - започнах да си припомням разказа на зоуи за онова момче и колко много го е обичала. А дали аз щях да обичам така? Дали щях да обикна Анди,толкова силно?
- Ти бил ли си влюбен преде да се родя? - тярбваше да е.. щеше да е нормално. Може би е бил с много момичета.

-Честно ли.. -Направих пауза. -Никога истински преди теб. Всичко останало бяха просто увлечения, или начин да прогоня самотата. Бях много самотен преди да се родиш, Сю..
Погледнах я и се усмихнах тъжно.
-Колкото до Зоуи..Онова,то е било просто изпитание за волята ѝ. Сега тя и твоят приятел ще изживеят огромна любов. Нещо невиждано. Като нашата..

Погалих бузите му,после клепачите..накрая устните.
- Не се натъжавай.. сега съм тук.. имаш ме. - усмихнах се и го целунах.
Всички щяхме да бъдем щастливи.. може би си е струвала болката преди да се срещнем.
- Мили.. - леко прошепнах докато отделях устните си от неговите.
- Аз.. усещам че те обичам.. колкото и странно да е.. - отново впих устните си в неговите. Тези пухкави устни. За човек да се влюбеш толкова бързо е странно,но дали съм се влюбила сега? Или от преди много време?

Усмихнах се и колелото спря, а аз я вдигнах и излязохме.
-Ела, трябва да се прибираме, принцесо! -Отвърнах и повървях малко, след което разперих черните си криле и полетях към училището ни. Все пак не можеше да отсъстваме за дълго от там.
Заведох я до спалните на момчетата, където я поставих на леглото ми и я гушнах силно и ни завих.
-Спи моя любима.. спи.. -Приспах я, след което и аз заспах.