Голямата тераса..

На третия етаж се разполагаше оргомна тераса, на която имаше маси... Понякога, ако времето е хубаво, вечерята се сервираше там..

След като пристигнах тук,по нежелание естествено реших да разгледам мястото..
Изглеждаше ми добре уредено,но това не променяше факта че баща ми ме докара тук само за да ме накаже. Не можеше ли просто да ме набие,както обикновенно? Облегнах се на парапета и се загледах надолу.Беше си доста високо. Едно момиче дойде до мен и също гледаше надолу. Момичето ми се стори много красиво. косата й беше черна с оранжево.
- Красива си.. - казах с леко тъжен глас. Баща ми никога не би ми розволил да направя нещо такова,но вече не може да ми забрани.

От дни бях останала сама, след като тайфата ми бяха отписани от училището. Естествено останах само аз, но се живееше някак. След като подредих прилежно ковчега си, реших да се поразходя и да потърся зубърите, за да се побазикам с тях. Излязох на терасата и погледа ми попадна на някакво ново момиче. Устните ми се изкривиха в огромна усмивка. Бавно закрачих натам с типичната ми "тиха" стъпка и се облегнах на перапета.
-Красива си.. -Сериозно? Тя май се опитваше да се заяде? Или да ми направи комплимент? Не бях свикнала да ми го казват по причината, че фръцлите използваха "красивият мъртвец" за да ме оприличат. Есествено в лоша светлина. Кифли.
Очите ми я огледаха, а после се спряха на лицето ѝ.
-Само не ми казвай, че в чантичката си носиш гримове и гланц. Кифлите ще станат прекалено много, ако и ти си от тях.

Засмях се засрамено.
- Кифли? - попитах аз.- Аз.. не си нося такива неща.. по принцип.. дори не знам какво е кифла. - засмях се отново.
Щеше да ме помисли за задръстенячка.. Но какво да се прави когато почит не съм излизала от вкъщи? Учението ми премине в домашни условия.
- Но ти си наистина хубава.. ще ми се и аз да можех да си боядисам някак косата.. - казах леко замислено. Все някога щях да изляза от тук,нали? И тогава.. той пак щеше да ме докопа.
- Между другото.. казвам се Сю.. приятно ми е. - казах и се усмихнах на момичето.

Няколко секунди се опитах да обмисля думите ѝ, след което една от кифлите се приближи.
-О, ти си нова! Искаш ли да дойдеш при нас? -Трябваха ми само няколко секунди да реагирам на думите на фуклата.
-Назад, гланцоманке. -Отвърнах съскащо. -Момичето не е изпаднало до толкова, за да се сдружава с "красивите" девойки от списание "Modern Whore" ..
Кифлата разтвори устни, за да ми отговори, но започнах да издавам звуци, които не ѝ позволяваха да се съсредоточи и да ми отговори. Отдалечи се, а аз се обърнах към момичето.
-Аз съм Зоуи. -Отвърнах с плашещата си усмивка.

- Приятно ми е Зоуи.. - усмихнах се и започнах да я оглеждам. Та тя беше уникална,страшно ми харесваше.Усетих че се взирам в нея като някое молко детенцес невинна усмивка.
-Аз.. ъм.. не съм излизала мноог от вкъщи и съм била все на домашно обучение.. защото баащ ми е много строг.. по принцип той е ловец.. На разни митични създания.. и никога не ме е пускал да излизам ей така..Но стилът ти много ми харесва! - възкликнах аз и продъължих да я гледа м със светнали очи.
- Та тези бяха "кифли" - погледнах момичетата. - Малко са прекалили с гримът ми се струва. - казах усмихнато и погледнах Зоуи..
- Ами ти каква си? Не си кифла.. как се казва стилът ти?

Хвърлих един поглед на кифлите и после се обърнах към момичето.
-Наричат ни с какви ли не имена. Емота, готици. Аз съм нещо по средата. -Огледах терасата и й посочих събралите се момиета със странни и чорлави коси. -Това са "еко" -тата. -Засмях се. -Или по-просто казано, момичетата с вик "да спасим земята".. Откачалките... Казвай им както искаш..
Погледът ми се отмести към "зубърите".
-Това там пък са девствените учени. Заядливи са, когато не са си решили уравненията. -Погледнах я, след което продължих.
-Онези там са "грубите".. Техно-психясали маниаци, които имат змийски език. -Посочих ги, като една от там ме погледна. -Не ми се кокори, влечуго..

Слушах я много внимателно. изглуждаше ми много забавно и креативно момиче. Смеех се когато се заядеше с някого.
- Ти сигурно си тук.. от колко време си тук в същност? . попитах и се засмях на тъпия си върпрос.
Разглеждах всяка отделна групичка от момичета имаше и момчета,но по-малко.
- Мен.. така да речем това ми е наказанието. Но започва да ми харесав тук. - казах и погледнах Зоуи. Тя ми се виждаше най-забавна.
- Харесва ми твоя стил. - усмихнах се и загледах разни момчета,с почти същия стил като Зоуи.
- Къде спиш ти?

-Ако питаш дали спя в легло, отговорът ще е "не". -Отвърнах спокойно, огеждайки кой друг е на терасата. -Момчетата са само гостуващи тук. За няколко месеца. Един рапър без да иска подпалил училището им. -Засмях се и се съсредоточих върху въпросите, които новачката ми зададе.
-Тук съм от година. Имаше и още като мен, но вече не са в ST Trinian. И спя в кофчег. -След последните ми думи се обърнах към Сю. Не смятах действията ми за странни, та нали животът е като смъртта. Имаше ли значение къде ще спиш?

Усмихнах се,това ми се струваше яко.
- Яко! - възкликнах и се засмях и отново погледнах момчетата.
- Тук къде има вода? - попитах,а Зоуи ми показа. Ноасех в себе си балони и налях в един вода. След това я метнах по момчетата и дръпнах Зоуи настрани.
- Винаги съм искала да направя това! - смеех се.
- Значи са на гости? - казах леко тъжно,но какво пък.
- Значи в ковчег? Може ли да си преместя леглото до теб? - казх и се засмях. Какво ли е чувството да спиш в ковчег? Яко,може би.

-Ти определено си за тук. -Засмях се. -Може да ти усигоря и ковчег ако искаш. Но има и свободни легла.
Хванах ръката ѝ, като я поведох през тълпата към спалните. Минахме през стълбището, където всички гледаха новачката.
-Назад, хищници. Тя е моя. -Изсъсках им. Пристигнахме в спалните. Минахме през розовите спални на кифлите, през откачените спални на "еко"-тата, през извънредно подредените спални на зубърите и достигнахме до прекрасното място, където бяха подредени няколко ковчега и множество плакати.

Реших да обиколя наоколо и стигнах до някаква тераса ,нищо особено ,но все пак тераса ... погледнах наоколо и пуснах айпода си.... Загледах се в невероятната гледка и осетих ,че някой се доближи до мен.
- Здрасти !-усмихна се

Скоро Сю заспа и реших да я оставя да поспи. Излязох от спалите и се насочих към голямата тераса.
Видях още едно ново и непознато лице. Новачките се сипеха като дъжд..
Приближих се към нея и тя ме поздрави. Огледах я отгоре до долу.
-Новачка? -Попитах с полу-шептящия си глас.

- Новачка-засмях се и махнах айпода си.
- Аз съм Евър -усмихнах се .
- Ти сигорно си от тук одавна...?
Следкато казах това оправих черният си суичер и оправих качулката му. Загледах се надоло и казах...
- Незнаех ,че има момчета -подадох котията с цигати
- Пушеш ли ?-попитах я

Погледнах кутията, след което момичето.
-Ама ти май наистина си новачка. -Казах, като повдигнах вежда любопитно. -Момчетата са временно тук.
Огледах още веднъж новачата, като кръстосах ръце.
-Аз съм Зоуи. -Секунди след като го казах мина една кифла с намерението отново да се намеси в мой разговор.
-Не си го и помисляй. Ходи да се лакираш. -Изсъсках ѝ и тя прибра фустите си вън от терасата .
-Кифли.. не ги понасссям..

- Не ми говори -повдигнах вежди...
- Винаги се мислят за нещо повече-казах и ги проследих с поглед...
- Хубаво,че неприличам ....на тези кокошки
- А къде ,ще спим ?

-Може да спиш при онези.. -Посочих еко защитниците. -Само ако обичаш да мръзнеш. Или пък при кифлите, но мисля, че ще се задушиш от многото парфюми. Може да спиш и при зубърите,но ще ти гръмне главата от тригонометрия. Може пък да спиш при грубите момичета, но са ужасно заядливи. -Вдигнах рамене. -Или да спиш в моето кътче при ковчезите.

- Ковчези..оо това е яко и то много !-възклихнах от изненада...
- Искам да спа в ковчег...сигорно е много вълнуващо..като вампири и граф Дракола-казах само доволно и подадох...
- Ако ти даваш ,разбира се

-Не е кой знае какво. -Вдигнах рамене. Май моята групичка щеше да се увеличи. При тази мисъл се усмихнах доволно. Обърнах се към кифлите, които гледаха подразнено. С устни оформих думите "In your face.." и им намигнах, след което върнах вниманието си на новачката.
-Не приличаш на метълка, но, спокойно, ще те превърнем в такава.

- Аз слушам всякаква музика -казах и се усмихнах...
-Метълка...ако трябва да се обличам ,като теб ок.. и без това искам да сменя вида и да боядисам косата...-казах с усмивка... и да си сложа тату-усмихнах се деволито.
- А от "метълите",кои са в групата ?

Днес бях решила да огледам училището,взех своята малка чанта която беше препълнена с гримове и тръгнах на оглед.Устата ми беше леко изсъхнала и затова извадих своя гланц и започнах да мажа обилно своите красиви устни.Стигнах до някаква тераса и извадих малкото си огледалце и розовото ми червило.Отворих червилото и с него намазах вече сочните си устни.След това отново го прибрах в чантата и видях две момичета да си говоря.
-Здравейте.-Казах и се засмях като прокарах пръст пре косата си.

-Я виж ти. Кифла. -Изсъсках и се приближих крачка към нея. Имах странно усещане, че сякаш и тя е като мен. Честно казано в момента не ме интересуваше това.
-Не са ли ви учили, че да прекалявате с грима не е здравословно за останалите, които ви заобикалят? Може да ги накарате да ослепеят. -Продължавах да говоря, като изсъсквах на всички "с" -та.

-Ами не ние "Кифлите" мислим само за нас.-Казах и ивадих своето малко и ухаещо на роза парфюмче и я напръсках с него.
След това отново се погледнах в огледалото обичах да гледам колко съм красива.
-Аз не съм ли красива?-Попитах иронично.

Кихнах от задушаващото миришещо на някой храст парфюмче.
-Ама разбира се, че не си. -Отвърнах на кифлата. -Надминаваш всички със своята неестествена красота. -Казах и с поглед съборих парфюма ѝ на земята.
-Опа. Жалко за парфюма от трънливи храсти. Вонеше точно както това, което предтавляваш ти! А именно бодлив храст, препикан от кварталното куче. -Усмихнах се самодоволно.

Парфюма се разтече по земята а аз само замахнах с ръка и парюма се издигна и се разля върху зомбито.
-Хах сега може би трябва да се въргаляш в калта за да се измъкнеш от тази прекрасна миризма.-Засмях се.
-А ти пък си като умряло зомби което туко ще се е събудило и е като кокошка в косата.