Голямата тераса..

С поглед повдигнах една саксия и я пуснах върху главата на кифлата.
-Поне ще заличи многото лак. -Усмихнах се доволно, като от саксията започнаха да пълзят червеи. -Я виж ти, май ще имаш компания в банята. -Изсъсках на фуклата. Другите кифли застанаха зад фуклата, а зад мен другите емота.

-О ще съжаляващ умряло зомби такова.-Казах и и зашлевих един шамар.Изплисках я с вода и всичкият грим от нея падна.След това замахнах с ръка и громовете от чантата ми се издигнаха в въздуха другите момичета я държаха здраво а аз бързо я гримирвах в розово червило сини сенки черна спирала и какво ли още не.
-Сега поне не изглеждаш толкова умряло.

С едно докосване гримът на кифлите падна от лицето ми и се появи моя си. Погледнах пода и той се запали.
-Не знаеш с кой се забъркваш малката. -Отвърнах, като затворих очи и всичките ѝ приятелки започнаха да крещях от болка. Знаех, колко много енергия ще изхабя за това, но си заслужаваше. Колкото до нея, нея я бутнах във фонтанчето, което беше жабясало. Продължавах да карам мозъците на приятелките ѝ да се свиват и свиват.
-Не се замесвай с вещица Хард.

Тази кучка ме ибута и сега бях цялата мокра.НАдигнах се цялата подмокрена и веднага се качих на терасата.Зн аех че вече е времето да използвам моето умение "Апортация"
-Ваза.-Казах и запратих в лицето и една ваменна ваза кръв бликна от носа и.След това я обих в корени които пуснаха своите бодли.
-А ти не се ахващай с вещица Фритон.-КАзах и се обърнах към моята групичка с един замах всичките болки спряха.

Затворих очи и се концентрирах. Започнах да говоря на латински и всички корени се махнаха, както и раната ми се заздрави. Бавно пода започна да гори и от него да излизат огнени змии, вплетени във водни струи.
-Нямаш представа кои са Хард, нали? -Усмихнах се на кифлата. -Много грешен ход, Анабел.
Змиите я заобиколиха.
-Давам ти шанс да се предадеш. След това не отговарям за смъртта ти.
Изражението ми стана сериозно.

-Няма начин кучко.Мислиш си,че щом си Хард си силна но не е така.
-И аз знам заклинания силна съм колкото теб.разперих ръце и го поставих посока север.И аз започнах да бръщолевя нещо на латински думите ни се вплитаха а това ме разсейваше.Отворих очите си и те бяха почерняли а около мен се появиха черни вълци които съскаха на кучката.А около тях имаше огън и вода.

Погледнах вълците и те се разпаднаха на малки пеперуди, които отллетяха.
-Предай се, Анабел. -Повторих. -Не ме карай да изтощя и двете ни. Рабирам, че гордостта на кифла ти пречи, но би трябвало да помислиш трезво.
Погледнах змиите ми и ги накарах да изчезнат и слязох на земята.
-Предай се.. -Добре, че нямаше много хора на терасата, за да раберат какви сме.

-Чувала ли си за рода Лейвънс?-Попитах я и я погледнах рагневено.
-И не ми пука колко енргия ще изхабя но няма да се предам лесно.
-Признай си и двете сме силни,но аз няма първа да с епредам.
-И няма нужда всички да разбират че сме вещици,.

-Да, знам, че си Лейвънс. Но пак си по-слаба от мен. Не ме карай да го доказвам. -Изсъсках отегчено. -Мога да те убия ако пожелая, убивала съм два вампира и именно за това съм тук. Не ме карай да направя семейството ви с един член по-малобройни.
Продължавах да стоя, без да помръдвам, защото не виждах смисъл да правя каквито и да е магии.
-Прекарах години в обучение у дома и мога да направя неща, за които вие, от Лейвънс, не сте и чували. Не ме карай да го правя.

-Мога цяла нощ да се бия с теб.-Казах и погледнах луната.
-Това че си както и там се казва рода ти не означава,че немога да те победя.
-Както ти каза и аз съм се обучавала пет години в нас и знам магии които могат да те побъркат,или да изпаднеш в истерия или депресия.
-Аз съм кифла,ние кифлите владеем това училище.

-Каквито и магии да знаеш няма да са достатъчно силни, Анабел. Сериозно ли си мислиш, че можеш да ме победиш?
Изражението ми по-скоро изразяваше очудване, че кифлата не разбираше. Завъртях очи, явно трябваше да ѝ покажа.
-Знаеш ли, само ние, Хард, сме усвоили владеенето на времето.
Знаех, че това беше глупав, ужасно глупав ход от моя страна, защото нямах достатъчно енергия.
Погледнах небето и то започна да се смрачава. Изтеглих ръце напред гледайки луната. Облаците започнаха да се развихрят и да образуват торнадо. Усещах как губя ужасно много енергия в това. Цялото ми тяло се разтрепери, когато торнадототръгна насам. Нямаше да разруши нищо, докато не му заповядам.
Затворих очи, продължавайки да тъпча торнадото със сила.

-Зоуи спри няма нужда да ми доказваш че си силна подяволите аз ззнам това.
-Но и аз съм силна не колкото теб но какво пък и аз съм в клана който точно под вашия.
-Спри не е нужно да ми доказваш нищо повече.-Отидох до нея и протегнах ръка хванах и я за рамото предадох малко от своята енергия вярно че вече нямах почти никаква но не ми пукаше.
-Дори и кифла все пак знам кога някой се нуждае от нещо.

Точно когато торнадото изсмука достатъчно сила, за да може да бъде разрушително, Анабел дойде и започна да ми предава енергия. Не чувах думите ѝ, защото умът ми бе замъглен. Свлякох се на земята, изнемощяла и торнадото се разадна на малки, ледени късчета.
-Мамка му.. -Бяха единствените думи, които излязоха от устните ми. Бях изнемощяла, бях изчерпала всичко за нещо, което не бях усъвършенствала. Хванах се за главата, която болеше, заради многото загуба на енергия за твърде кратко време.

Езвиках едно от момичетата и взех нейната енергия почти цялата оставих и толкова за да моеж да ходи.
-А сега всички си вървете момичета.-Казах на момичетата и те се обърнах и си тръгнаха.
Енергията от момичето което бях взела я дадох на Зоуи и половината на мен.
-Така поне е по-добре нали?

Усетих как болката утихва.
-Махни се от мен! -Почти извиках на другата вещица. Изправих се, подпирайки се на перапета. -Вие кифите знаете как да ме провокирате. Махни се! Махни се, защото ако не беше ти, нямаше да ми хрумне да се опитвам да правя ураган!
Разтърсих глава, опитвайки се да осъзная, че и аз не бях по-малко виновна. Но гордостта ми беше прекалено голяма за да си го призная.

Досега стоях в страни и наблюдавах какво ставаше...
- Какво става !-извиках...
И застанах между двете и казах....
- Можете да се нараните!

-Добре щом не искаш моята помощ.-Казах почти изписках отново я докоснах и си взех енергията.
-Аз се махам от тук.Щом едно умряло зомби не иска моята помощ добре,а и ти искаше да ми се докажеш.
-Така че не ме обвинявай мен.Защото не а съм виновната.

Отново останах без енергия.
-Сю...махни се, не си в безопасност.. -Казах без глас, подпирайки се, събирайки останалата си енергия.
-Млъкни! -Изкрещях и съборих кифлата на земята. -Имай уважение към мен, освен ако не искаш да те издебна докато спиш и да изсмуча цялата ти енергия! Не ме карай да го.. да..го.. правя..
Останах без енергия и се подпрях на Сю. Усетих как заспивам.

Хванах Анабел и я издърпах към стената и казах :
- Успокой се...-гледах я...и осетих нещо одавна забравено..все едно държах сестра си и казах :
- Познавам те от някъде.... -гледах я право в очите и се усмихнах...
- Не се заяждай..

Избутах я и замалко щеше да падне от парапета но точно да я бутна и усетих бизжизненост.След секунда само изсумтях и усетих студа от земята.Бях израсходвала цялата си енергия дори и с енергията на моята приятелка неможех да направя нищо.Стоварох се на земята и затворих очи.

Усетих как някой ме бута.. Мамка му. Усетих как се изплъзвам от перапета и падам назад. Мамка му бяхме на третия етаж. Няколко секунди усетих безтегловност, просто бях във въздуха. След което усетих пронизваща болка в гръбнака. Това беше всичко, което виждах и усещах.

Изведнъж се събудих и точно тогава изпитах оства болка в корема.
-МАХАМ СЕ ОТ ТУК ВИЕ НЕ ЗАЛУЖАВАТЕ МОЯТА ПЕРСОНА ПРИ ВАС.-Казах и се телепортирах при кифлите точно на моето легло.
След минутта вече бях заспала.