Останалите спални..

Тук се разполагаха останалите спалните на училището..

Започнах да разглеждам плакатите по стената. Имаше много сладки момчета,при мислите които ми идваах се разсмях. а после и погледнах ковчезите.
- Искам и аз! - възкликнах като малко дете и започнах ад ги разглеждам. Бяха странно хубави ковчези,а в повече имаше списания,налепени лепенки на разни банди.
- Как се влизав това нещо? - попитах докато разглежда един черно-бюл ковчег.

-Натиска се тук. -Натиснах едно малко копченце и едната страна на ковчега се разтвори. -И тук.. лягаш, все едно си на легло.. -Помогнах ѝ да пробва. Когато легна се надвесих.
-Е как се чувстваш? -Да, ковчегът беше мек и удобен, но можеше и да не ѝ хареса, кой знае. -Не затваряй капака, защото в тъмното трудно ще напипаш копчето отвътре. -Засмях се, като продължих да чакам мнението ѝ.

Когато Зоуи ми помогна да вляза в ковчега се настаних удобно. Халеса ми доста.
- Все едон съм в облаче! - каза хи се засмях. Беше си доста удобно,кой да знае че има подобно хубаво нещо?
- Харесва ми! - въкликнах отново и й се оплезих. Обичах да се плезя на хората.
- Тук ми харесва.. - седнах в ковчега и гледах Зоуи.
- Някакви по-сообени неща които още трябва да знам?

-Какво да ти кажа, за училище в което цари пълна анархия? -Повдигнах вежда, усмихвайки се все така.. така, както само аз можех.
-Просто си избираш група и гледаш да правиш мръсно на останалите. И все пак настъпи ли опасност за цялото училище, трябва да сме единни. -Облегнах се на стената до ковчезите.
-Директорката е леко откачена. И все пак, повярвай ми, това е най-доброто място, на което можеш да попаднеш.

- Да,определено мястото ми харесва,а пакостите са ми в кръвта.. - засмях се.
- Видя ли ги онези момчета? Единия беше много сладък. - замях се и направих място на Зоуи да седне в ковчега.
- Аз мисля да съм при теб. В смисъл ако ме искаш. - засмях се.
- Не съм имала много приятели честно казано,но ти ми се струваш забавна,всичко ти е много странно хубаво! - усмихнах й се и се разсмях когато си спомних за онова момче в което се целих.
- Познаваш ли ги тези новите момчета,което са тук за малко? - попитах любопитно,чакайки я да седне при мен в ковчега.

Настаних се до нея.
-По именно? Не. Но и те са на групички и мога да ти кажа,че мъжкият вариант на кифлите са прекалено женствени. -Засмях се, една кифла мина, като ме изгледа злобно.
-Маникюра ли си счупи? -Отговорих на погледа на фуклата. Тя отмина напред без да ме закачи, което беше умен ход: имах какво ли не под ръка около мен.
-Като за начало трябва да запомниш, че да довериш тайна на фукла, е все едно да се разкрещиш по коридорите за същото нещо. "Еко"-тата ще се опитат да те накарат да живееш здравословно.. Не го прави, нездравословният живот е толкова по-забавен. -Засмях се.

Загледах се в групичкаат на кифлите.
- Не приличам на кифла.. - размишлявах на глас. Погледнах Зоуи и се засмях.
- Както казах прекаляват с грима и поведението им е твърде лигаво.. Чакай малко! И момчеатат ли са си слижили грим?! - попитах и започнах да си хиля като малко дете.
- Аз пък се целух в едно момче. Беше горе долу твоя стил. - казах и се усмихнах.

-Внимавай с тях. Знам какво правя аз, и ако наистина е като мен, ще е по-добре ти да му завъртиш ума, а не той-твоя. -Казах, като изражението ми стана сериозно. Реших да сменя темата, за сега беше рано да се намесва с други в това училище.
-Каза, че баща ти .. -Приближих се за да не чуят другите. -.. бил е ловец на митични същества?
Шепнех, всички казваха, че шепота ми бил плашещ. Радвах се, че е така. В момента целта ми беше друга.

Кимнах.
- Да.. държеше ме постоянно в къщи,зщото самата аз не съм осъзнавала колко е опасно. За мен митичните същества не са опасни..Дори най-добрия ми приятел беше върколак,но след като татко разбра го уби и направи така че да е като инцидент пред мен и всички. От както навърших 6,а майка ми ни изостави,заради вманиаченоста на баща ми по убийствата на съществата той започна да си го изкарва на мен. Аз съм била виновна че тя ни е оставила и ме биеше за най-малкото. Накрая ме накара да направя обет че няма да правя секс докато не се оженя и за престъпих това правило и ето защо съм тук. - говорех,а изражението ми беше сериозно за пръв път от както се бяхме видяли.
- Ти,какво си? -зсамях се. Май трябваше да започна с този въпрос.

Огледах се, видях, че никой не ни гледа. Погледах една значка.
-Само гледай. -Отвърнах шепнейки. Продължих да се взирам в значката и миг след това тя се вдигна във въздуха. Продължих да гледам значката и секунди след това изчезна.
Обърнах поглед към Сю и се усмихнах с плашещата си усмивка.
-Медиум. Вещица. Ясновидка. Наричай ме както искаш. Баща ми каза, че съм най-могъщата в семейството. -Облегнах се назад, до капака на ковчега.

Усмихнах се широко.
- Вижда се.. естествено чела съм малко за.. твоя вид. Кефите ме.. Личон аз искам да стана вампир на пук на баща си и да видим какво ще стане. Може би ще ме убие. - казах и се засмях.
- Тук ззначи има и същества.. баща ми сигурно е знаел. - засмях се. - Сигурно е поредното изпитание тип "Малка си и ако не сес правиш с това,цначи аз ще команвдам". Покажи ми още.. - помолих и й се усмихнах.

-Тук и да има същества, всички си мълчим. -Казах преди да покажа нещо друго. Замислих се какъв да е следващият ми номер.
Погледнах лампата и тя започна да премигва и светлината ѝ стана червена. Погледнах и щорите на прозореца и те се спуснаха.
-Мога още много неща. Чувала ли си за психическа битка с някакво същество? -Погледнах я.

- Да,това беше нещо като унищожаване на клетките,но не напълно.. - последон това бях чела в една стара книга.
Харесваше ми да гледам какво прави. Всичко ми беше много интересно.
- Тук определено вече страшно ми харесва.
загледах се в червено светещата лампа.

-Веднъж, за да се защитя от вампир, се наложи да използвам силите си. Успях да създам звук в умът му, който му причинява болка. -Усмихнах се доволно. -Жалко обаче, че все още не мога да го правя за дълго.
Баща ми беше казал, че дори това е оргомно постижение, но не му вярвах. Огледах се.
-Трябва да се пазиш.

- Знаеш ли.. не гледам на живота много на сеиозно.. както виждаш. Кой знае, може би, да живееш - това значи да умреш, а да умреш - да живееш. Или пък да станеш някакво същество. Лично мен.. макло ме е страх от всичко,но никога не бих го показала. Ше се пазя.. - усмихнах се на Зоуи.
- В същност.. до сега на никого не му е пукало дали се пазя или не. За баща ми бях просто задължение след като майка си тръгна. - легнах така че и на Зоуи да й е одобно в ковчега.
- Ти значи се пациш добре.. - усмихнах се. Щях да се пазя,но ако не бях достатъчон силна щеше да стане каквото е било писано.

-Ако загазиш, аз ще ти спасявам задника. -Засмях се и се присегнах до телефона и поръчах пица, като уточних и на кой етаж да я донесат.
-Ще се очудя,ако някой не заграби храната по пътя. Кифлите са като хищници-очудвам се, че ядат толкова много и все пак са слаби. -Усмихнах се отново по моя начин и мина главната..
-Това е Кели.. "Главата" на нашето огромно семейство. Нека кажем, че е очите на директорката.

Погледнах Кели и се усмихнах.
- Изглежда ми.. приятна. - казах и поглезнах Зоуи.
- Значи тя комнадва тук? - усмихнах се и се загледах. Тя бе започнала да обяснява нещо на всички. Тадявах се да не започне да ме представя като "новата ". Просто нямаше касво толкова да се види.
- Щом тук е Анархия,значи не учите. - казах ухилено,какво по-добре от това?

-За пред останалите учим. Понякога наистина има по някой час.. За разнообразие. -Засмях се, като погледа на Кели се засече с моя. Тя ми се усмихна и кимна.
-Одобрява те. А това рядко се случва. -Обърнах се към Сю. -Попринцип е добронамерена. Помага на всички. Като цяло никой тук няма да те закача, защото си с емотата. -Усмихнах се злобно, а Кели замина на някъде с бързи крачки.

- Преди не мислех че ще искам да остана.. но сега със сигурност ще остана. - усмихнах се на Зоуи.
- И да ме закача някой и аз ще се закачам. Няма да се оставяме,я! - казах и еко я побутнах и се разсмях.
- Радвам се че ме одобрява.. и най-вече че ти ме изтърпя - засмях се и легнах назад.
- Повечето хора с които съм се срещаал са казвали че съм леко непоносима,но се свиквало.
- Разкажи ми още малко за себе си.

-Не си досадна. -Възразих с лекото съскане, което бе типично за мен. -Колкото до това за моята история.. Ами не е много интересна. Изпратиха ме тук, защото нашите се страхуват от мен. Майка ми избягала малко след раждането. Баща ми пък явно го е страх, че може да го надмина по сила. Оправданието му беше, че го е било страх да не ме намерят.
Загледах се някъде в пода.
-Ако беше вярно, че някой ме търси изобщо..

- Имаме подобни истории - погледнах я и се усмихнах.
- Спокойно.. поне сега се намерихме - говорех докато се бях излегнала в ковчег. беше хубаво че си намерих приятелка.
Онова синеоко момче отново се появи в главата ми,но бърз премахнах мислите за него.
- Влюбвала ли си се някога? -попитах докато погледа ми се рееше някъде из таван на който също имаше плакати.

-Не. -Излъгах, продължавайки да се усмихвам. -За какво ми е някакъв нехранимайко, който да ми подарява цветя? Нима не е по-романтично да направи наш общ некролог?
Загледах се някъде напред. Бях пропуснала подробностите ЗАЩО влязох в училището. Официалната версия беше, че съм подпалила вампир. Трябваше ли да кажа обаче, че момчето което обичах се опита да ми изпие кръвта и се наложи да го убия?

- Аз не вярвам в любовта. Никой до сега не ми е доказал че с заслужава да съм влюбена. - казах и я погледнах.
- Мат,моя мълтъв най-доъбр пирятел обаче вярваше страшно многоо и дори си бе направил план за това какво ще стане на сватбата му,къде ще живеят, в каква къща,колко деза ще имат.. - засмях се когато си спомних шеговитите му изказвания.
- Но зааради баща ми това няма да стане.. - погледнах я и се насилих да се усмихна.
- Значи си тук само защото баща ти го е страх да не го надминеш? - повдигнах вежда и я загледах.

-Не знам.. Предполагам.. -Вдигнах рамене. -Нормално е да се изплаши след като изпърлих два вампира пред очите му. -Засмях се, като започнах да въртя кичур от косата си на единия си пръст.
-Но и сама се справям. -Вдигнах рамене, като седнах в моя ковчег, излягайки се. -И без това съм свикнала, ако разчитам на някого всичко да се прецака.