Останалите спални..

-И от кога на posh boys им пука за такива като мен. -Поввдигнах въпросително вежда, като отново го огледах по-обстойно. Трябваше да призная, рядко се вглеждах в момчета, които не са мой тип и са вампири, но този определено си го биваше.
-И от кога казвате на такива като мен, че са красиви. -Продължих, кръстоствайки ръце любопитно.

Засмях се и я погледнах.
- Аз не съм от някоя група. Неутрален съм и смятам че товас разделението на учениците е малко тъпо,защото биваш съден заради твойте интереси към нещо,а те заради самия себе си. 0 отговорих любезно на красивото момиче.
- А това че си красива не може да се отрече. Казвам истинтата,ако тя те тревожи тогава не занм. - засмях се и седнах срещу нея.

Обърнах главата си на другата страна, защото се изчервих неусетно. Личеше си доста на фона на бялата ми кожа. Мамка му! Не бях се изчервявала!
-Ъм.. да.. -Казах, за да запълня тишината, настъпила в мрачното кътче, където бяхме двамата.

Станах и отидох до момичето. Разбрах името й.
- Е,Зоуи.. дано вече не се забъркваш в разни боеве. На едно красиво момиче не й отива да си бие,нали? - попитах усмихнато след което целуна червената й бузка.
- Все пак се радвам че се запознахме,макар и при такива обстоятелства. - усмихнах се още повече и не свалях поглед от нея. Може би я харесвах? А може би много я харесвах?

Погледнах го.
-Дали смъртта щеше да е по-хубава, ако виждам тези сини очи по-често? -Казах със съскащия си тон.
За момент затворих очи и сложих ръка на бузата му. Можех да видя всичко, което е преживял.

Усмихнах се когато постави ръка на бузата ми. Докато беше със затворени очи си откраднах една целувка от меките й устни. След като тя изненадано отвори очи й се усмихнах.
- Не се тревожи.. не съм използвач или.. не искам ад пия от кръвта ти. бедопасен съм за теб. - вгледах се в красивите й очи.
Погалих и двете й бузки.

Когато усетих неговите устни върху неговите инстинктивно се отдръпнах. Каква ирония, че и той се казваше Джейсън. Обясни ми, че не е използвач.
-Как мога да ти вярвам.. -Прошепнах съвсем тихо, гледайки очите му. Познавах го от толкова малко, а знаех всичко.. Всичко, което исках и не исках да знам.

-Не можеш,но... довери ми се. Ще ти пакажа че не съм като останалите идиоти. - казха уверено и й се усмихнах.
- Харесвам те. Няма да го крия,ти си хубаво,защо да не те харесвам? - усмихнха се още повееч и се приближих към нея. Хванах ръцете й и гицелунах,а после целунах и нея.
- Ще видиш.. различен съм.

Когато ме целуна цялата изтръпнах. Не можех да помръдна. Отново затворих очи, като започнах да дишам по-забързано и тежко.
-Ти..ти.. не мога да обясня как ми сействаш.. но се чувствам странно...-Прошепнах съвсем тихо.

Усмихнах се и усетих нужда че трябва да я прегърна. Притиснах я към себе си и я гушнах силно.
- Не мога да си обясня.. как за такова отрицателно време.. се привързах към теб. - замислих се над това докаго я прегръщах.
- Знаех че.. е възможно когато вампир срещне подходящата,но ни меслех че е вярно. - Отдръпнах се леко и я гледах.

Когато ме прегърна,се почувствах в безопасност. Но когато се отдръпна, сякаш нерешителността се върна в мен. А това бе напълно нетипично за мен.
-Аз..аз..Не съм сигурна какво искаш да кажеш.. -Направих се на ударена, съскайки съвсем тихо.

- Вампирите.. имат си усещане когато срещанат подходящото момиче. Странно усещане в сърцето. - усмихнах се..
- Независимо дали познават човека или не. Имах това усещане. - прегърнах я отново. Този път нямаше да я пусна така бързо.
Обгръщах я с ръце,а тя се гушеше в мен. Имаше много сладко съскане.

Усещах как ръцете му ме бяха обгърнали като щит. Облегнах се на него и погледнах лампата, като се опоритах да я изгася или да променя цвета ѝ. В началото не се получи, но когато стана, ме измори достичка.
-Днес използвах малко повече от колкото трябваше..

- Тогава не се напрягай.. - казах нежно и я сложих в ковчега. Трябваше да си почива,а й аз бях уморен.
- Виж.. почивай.. поспи. А аз ще легна на едно легло тук и ще спя при теб. - казах и я целунах по челото.
Все пак тя загаси лампата,което още повече я изтощи. Завих я хубаво и легнах на едно легло.
Наместих се удобно и затворих очи,а скоро щях да заспя.

- Твойте са по-красиви. - целунах я и най-накрая стигнахме до спалните.
Занесох а до ковчега й и я поставих да легне. Дадох й от своята кръв,но знаех че тя няма да помогне достатъчно,тя трабваше да си почива.
- Сега ще седя при теб докатоне заспиш,за да не решиш отново да тргеш по коридорите с такава викоса темепарутра. - целунах ръката й и се усмихнах.

-Вие, от момчешкото училище сте много мили. -Усмихнах се, гледайки го. Унесох се бързо, но усещах ръцете му, които ме галеха, усещах и погледа му.
След известно време отворих очи. Той беше все още при мен, явно не беше минали дълго време.
-Хей.. -Усмихнах му се.

- Само някой от нас са мили.. - казах и се усмихнах леко,а тя след броени минути заспа.
Не поспа доста,но пък усещах че е по-добре.
- Хей,сладуранке.. как си? - попитах загрижено и се андвесих над нея.
Изглеждаше много красива.

Изправих се, като си откраднах целувка и се засмях.
-Мисля, че доста по-добре. -Казах съскащо, след което разроших косата му.
Сините му очи ме хипнотизирваха, правех само детински неща. Облегнах се леко на капака, гледайки го.
-А ти, синеок красавецо? -Изсъсках.

- Ами щом имам привилегията в момента да съм тук и да гледам красотата ти,значи съм перфектно. - казах и отново я целунах.
- имаш поздрави от червенокосата ни приятелка. - засмях се и я погледнах.
- Така и не ми каза кой ти беше причинил онова по-рано?

-Няма значение.. Съревнование между вещици.. Жалко само, че не знаеше, че съм от рода Хард. Опитах се да създам торнадо и това изсмука доста от моята енергия.
Обясних му простичко и се усмихнах съвсем леко. Дали беше чувал за нашия род? Знаеше ли колко сме силни? Дали усещаше, че според татко съм най-силната вещица на Хард до сега?

- Познавам вашия род. - усмихнах се и седнах на таблата на едно от леглата.
- Майка ми е имала гадже от там. - засмях се и я продърпах. Целунах я и се усмихнах. Телефона ми започна да звъни,но не исках да го вдигам,а само се усмихвах на Зоуи.
Навън слънцето изгряваше.

Погледнах колко упорито звъни неговия телефон.
-Ако искаш вдигни. -Отвърнах простичко, като целунах леко устните му. Имаха прекрасен вкус.
-Иссскам те. -Изсъсках палаво и погалих лицето му. Облегнах се на стената, като усмивката ми беше напълно очевидна. И беше напълно очевидно какво искам от него.

Придърпах я към себе си и я целунах.
- Не ти ли беше лошо? - казах шеговито след което я бутнах на леглото.
Целувах вратът й,а между временно свалях дрехите й.
Кожата й беше толкова нежна на допир. Тя също сваляше мойте дрехи,а аз слизах бавно надолу.

Целувките му ме караха да потрепвам и да се усмихвам весело. Погледнах го и за момент го накарах да ме погледне.
-не съм правила това преди и съжалявам, ако няма да е прекрасно. Тук е момента да се от кажеш..
Синьо-зелените ми очи го гледаха, очакващи отговорът му. Нямах представа, дали ще ме иска сега, след като не бях опитна, а той сигурно определено беше.

Усмихнах се и я целунах.
- Няма проблем.. - продължих да я целувам.
След около 15 минутни целувки из тялото,нежно започнах.
Внимавах,защото осъзнавах че това й беше за първи път и исках да й е добре.
- Как си? - попитах и я целунах леко.