Останалите спални..

- Можеш да разчиташ на мен. - казах и се усмихнах свих се леко в ковчега си. Започнах да разглеждам плакатите по стената и тавана. Изпитах някаква болка в себе си. За пръв път осъзнавах че бях сама. Че никой не се интересуваше.. може би от днес щеше да има едно момиче на име Зоуи,което знае повече за мен от колкото родната ми майка и което може би ще стане най-добрата ми приятелка. Може би това ми стигаше.
- Един път.. опитах да се самоубия. Колко жалко ти звучи това?

-Аз съм от групата "емо" не случайно, Сю. -Казах след дълго мълчание. -Нямам право да те съдя,след като моите опити надхвърлят 1000.. -Бях затворила очи, като сякаш на лента през умът ми мина целия ми живот.
Продължавах да стоя, да не помръдвам.. По някаква странна причина за момент почувствах тази Сю за единствения "някой", който беше наоколо.

Отидох в ковчега на Зоуи,легнах и я гушнах. Не ми пукаше че на скоро се бяхме запознали.
- Всичко ще си е наред.. ще се оправим на пук на всички.. ти се опарвяш добре.. вижда се,дано и аз един ден да съм като теб.. - усмиханх се леко,а тя като че ли леко се сгуши.
Отпуснах се и затворих очи. Въобще не ми пукаше какво казваха другите за емотата,аз ги приемах. Те бяха красиви и всеки един бе такъв поради някаква причина.
- Как си?

-Ти как си? -Попитах, като шепнещия ми глас леко се бе разтреперил. Изправих се така, че да ѝ е по-удобно.
Една кифла се приближи.
-Я вижте, Зоуи плаче! -Започна да се смее. Изкипя ми.
-Защо не си го начукаш?! -Изсъсках и изведнъж дъската под краката на кифлата се запали. Очите ми се разшириха и моментално изгасих огъня, преди фуклата да се превърне в прегоряла наденица.
Бях се изправила на крака неусетно и секунди стоях втренчена в кифлата, която ме гледаше изплашено.
-Вещица! -Разкрещя се и избяга на някъде. Всички стояха и ме гледаха втренчено, а аз гледах леко изгорелите дъски. Миг след това просто тръгнах към банята и заключих вратата.

Е,не! Изкипя ми. Забих юмрук на кифлата която бе казала че зоуи плаче и сритах още две момичета които се смееха като полудели на реакцията й.
- Какво ти е семшно бе? Какво толкова се плашите?! Тук всички сте или вампили или вещици или нещо друго. Ако още един път закачиет Зоуи просто.. И хич не ме е страх да го кажя при положение че съм човек,защото знам как да нараня всеки един от вас без никакъв труд! така съм обучена че росот ако това се повтори на всичките ще покажа какво значи болка,ясно? - потитах с ядосан тон. Всички ме гледаха оплашено,но си го заслужаваха.
Отидох до банята.
- Хей Зоуи.. излез.. ела при мен.

Бях седнала на плочките, облегнала глава на вратата. Чух гласът на Сю, поех дълбоко въздух.
-Само.. секунда.. -Казах насечено и се изправих, отваряйки вратата. Погледът ми беше забит някъде надолу, на плочките..
-Не беше .. нужно да се закачаш с тях.. -Отвърнах, без да отмествам поглед. Бях чула всички неща, които тя каза, можех и да усетя какво беше направила на онази кифла.

- Имаше нужда да го направя! Видя ли ги?! Ти си уникален,много-различен и човек които много,много ми харесва. Те всичките са някакви същества,а само защото ти показа таланта си те превъртяха. Това хич не е правилно защото те не са по-различни,а кифлите въолще не могат да се мерят с теб. - Тази кифла която бях цапардосла сега ме изказваше на Кели. Не ми пукаше.
- Ти си важна за мен,а не те. Тъй че те да го д**ат - казах усмихнато и я заведох отново в банята- Оправих ченият й молив както и косата.
- Сега ще изледем и искам да си същото момиче което се заяжда с идитите. - засмях се леко и я хванх под ръка.

Засмях се съвсем леко и поех голяма глътка въздух.
-Аз съм себе си.. Просто не се случва за първи път. -Отърсих главата си от мислите за онази вечер, когато бях подпалила Джейсън.
Излязох от банята, като бутнах подслушващите зубъри.
-Нямахте ли да решавате уравнения? -Казах злобно, вървейки напред докато не стигнах отново ковчезите.

Засмях се когато я чух отново да се заяжда. Отидох до прозореца и видях отново онова момче. Не се заястох на прозореца прекалено дълго,но все пак видях какъв прекрасен блякъс имаха очите му.
Отидох до Зоуи и седнах отстрани на ковчега си.
Кели идавше към нас.
- Как си Зоуи? - попитах загрижено.

-Не се тревожи за мен. -Казах, гледайки Кели, която се приближи и ме изгледа с небрежно изражение.
-Вината е моя, Кели. Знаеш, беше просто поредния път, когато избухнах. -Казах сериозно, гледайки я в очите. Кели погледна Сю а после и мен отново.
-Добре. -Каза тя и просто тръгна на някъде. Погледнах кифлата.
-Змийски език.. Дори "грубите" знаят кога да си мълчат. -Отвърнах съскащо и си легнах в ковчега, гледайки тавана.

- Не беше виновна ти - казха леко ядосано гледайки кифлата.
- Ти пък какво правиш пак тук? - хванах я за косата и я метнах на нейната полувина от спалните.
Върнах се и застанах до прозореца,момчето вече го нямаше,но щях да погледам малко.
- Ако има нищо тук съм Зоуи.. - казах с мек и спокоен глас и седнах на мястото където бе отредено за сядане до прозореца и обегнах глава на стъклото.

-Знам.. -Отввърнах, като затворих очи. Не бях се чувствала така от доста време, едновременно бясна и някакси спокойна. Беше хубаво да знам, че има някой и не съм сама.
Отпуснах тялото си, но не спях, Просто лежах, лежах и си мислех. Мислех за всичко, което ми се беше случило, макар да нямах желание.

Усмихнах се,леко станах,отидох и завих Зоуи.
- Ако искаш поспи. - усмихнах се и й наместих главата на възглавницата.
Времето беше облачно и беше подходящо за сън,но аз исках някак си да разбера кое беше това момче. Скоро нямаше да стане,защото наистина ми бе рано за такива неща. Все пак бях нова.
Уверих се че Зоуи е добре завита и се усмихнах. Леко седнах в моето ковчеже и загледах пода за доста дълго време.
През главата ми минаваха какви ли не мисли.

Спях. Сънувах. Странно, но можех да усетя, че не съм в реалността, а спя в ковчега ми. Тъмнина, мрак. Това беше всичко в началото на моя сън. После дойде и огънят; спомнях си ясно онази вечер. Защо я сънувах? Нямам представа, но .. факт, сънувах я в момента.
Виждах как Джейсън се приближаваше, а лицето му беше страшно, изпълнено с желание да изпие кръвта ми до последната капка. Ако можех да променя нещо, щях ли? И ето ми по-късно устните му се разтвориха... "Няма да боли.. " бяха думите му, но и двамата знаехме, че е лъжа. Още миг по-късно.. виждах как гори в пламъците.. Как аз не можех да направя нищо, как АЗ го убих..

Какво като бях най-обикновен човек.. не бях тъпа или нещо подобно,поне според мен.
Разбирах когато някой не е добре и без да чета мисли. Отидох в ковчега на Зоуи и се сгуших при нея. Странно защо се бях привързала толкова към нея. Тя е имала доста тежък живот,почти като моя само че аз съм човек,а тя е разбрала че има способности.. и точно в това се съмнявам. Не ми казва истинската причина защо е тук,но.. аз и нямам право да питам.
Просто се сгуших и гледах на някъде замислено. Онова момче просто не ми излизаше от главата,дали беше някакво същество?
Погледнах Зоуи и пак се загледах на другаде.

Усетих нечия прегръдка, която изпари всички онези мисли от главата ми; сякаш ги пропъди само с присъствието си.
творих очи и се сгуших. Ковчегът ни побираше идеално.
-Приятно е..-Казах тихо, като тялото ми бе напълно сгушено в нейното.

Леко й целунах бузката.
- Така е.. - усмихнах се и продължавох да я гушкам. Ако някой кажеше нещо просто щях да издивея.
- Малко си топла.. добре ли си? - попитах загрижено и погледнах нагоре към лицето й.
Навън валеше дъжд,както обикновено.
Нямаше почти никой в стаята,може би само едно момиче от еко-тата което беше в транс,така че не святах ме е тук.

-Нормално е, не се тревожи...Винаги става така, като се замисля..Или като изразходвам доста голяма сила. -Казах съвсем спокойно. Огънят изразходваше доста енергия, но щях да се оправя.
Погледнах Сю. Макар да беше тъмно, в ковчегът винаги бе ясно и съвсем леко светло.

- Сигурно ти е било трудно в началото.. - замислих се.
Всчко ми беше така странно още от деня в които съм се родила. Винаги е имало същества покрай мен,но никога не съм се замисляла колко ли трудно им е било да се справят със себе си.
- Моя мъртъв най-добър приятел - Мат ,беше му трудно да се трансформира.. - може би и на нея й е било трудно с способностите.

-На всеки му е трудно с начинанието, с което трябва да се занимава, Сю.. Аз още не мога да контрлирам способностите си.. Ти сама видя, щях да изпаря онази кифла. И за жалост това не е първия път, сано че в предишните се получи това, което днес не можа. -Въздъхнах. -Истинската причина да вляза тук е, че изпарих две същества. Бяха вампири, като единия от тях аз много обичах. Но той се оказа поредния вампир, който искаше да пие от кръвта на вещица.

След като училището ни изгоря и бяхме тук от няколко дена май беше време да се поразходя.
Започнах от третия етаж за да ми е по интересно. Вървях измежду спалните,когато видях Сю да пренася някакво момиче. Сладко момиче. Познавах Сю от общия ни мъртъв приятел Мат.
-Хей,Сю! Ще ти помогна! - казах и взех сладкото момиче на ръце. След това тя тръгна на някъде ядосано.
Поставих момичето в ковчега й,това определено бе интересна мода.
- Добре ли си? - попитах мило момичето.

-Какво подяволите.. -Казах изохквайки, но когато отворих очи загубих ума и дума. Нямах представа кой е той, но беше очарователен.
-Аз..аз.. -Не можах да кажа нищо, изохках заради леката болка в гръбнака ми. Болеше.

Прорязах китката си и дадох на красивото момиче да пие. Тя пи колкото да спре да боли.
- Добре ли си? Какво се е случило,кой те подреди така? - попитах загрижено.
Завих я леко докато лежеше в ковчега и я гледах,чакайки отговор.
Беше изключително красива и някак различна от всички други които видях до сега.

Беше вампир, можеше да усетя как кръвта му накара тялото ми да се заздрави. Бях изкарала абсолютен късмет, че съм жива изобщо.
-Вещерски бой.. Често срещана гледка в St Trinian. -Отвърнах и съвсем леко се изправих, оглеждайки момчето. -Не съм те виждала преди. Кой си?
Може би звучеше грубо. Пукаше ли ми? По някаква странна причина се смутих от собствения си съскащ тон.

- Вещерски бой? - попитах учудено. Та това беше съвсем излишно.
- Аз съм от другоот училище,което е ясно де.. Казвам се Джейсън. Познавам Сю от Мат.. може би ти е казала за него. - усмихнах се и я гледах беше си много красива.
- Ти си красива,за това недей да се биеш. Не искаш нещо да ти стане нали? - говорехвсе така мило и топло,защото не виждах причина да съм груб.