Имението Гилбърт

Събудих се ,чувствах се мръсна ,за това влязох и се изтърках хубаво.Но банята ми носеше спомени ,за безумието снощи.Слязох ,да направя закуска ,сигурно щеше да е гладен.Изведнъж ,една мисъл ме сви ,той щеше да си тръгне ,не не исках да го пускам.Но нима можех да го задържа и какво щях да му кажа. Дийн остани ,да живееш при мен,за да мога да ти се любувам и да мастурбирам в банята.Не това беше ужасно,той слезе ,тогава се почувствах,още по-неудобно.
-Здрасти -казах ,без да го поглеждам.

Тя готвеше обърнала ми бе гръб,като си предстаях,как се приближавам до нея и го правим в кухнята. Още не се бях събудил,а мислех за глупости,седнах на масата бързо:
-Мирише хубаво!
Казах аз като се опитвах да се скрия с една сълфетка,дано не го видеше:
-Но не бе нужно..

- Напротив Дийн-опитах се гласът ми да звучи уверено ,но той трепна при споменаването на името му.Надявах се да не го забележи.
- Това е малък жест ,за това ,което напарви за мен.А и ти си тръгваш ,искам да ме запомниш ... като добра домакиня.последното го измислихна бързо но се надявах ,да не ,звучи като скалъпено.Обърнах се ,с лице към него и му поднесо палачинки с сладко от боровинки.
- Надявам се ,да обичаш ,ако не имам някъде и шоколад -засмях се леко.

Обожавах палачинки с боровинки,ухилих се беше от радост:
-Обожавам палачинки и боворинки...
Направо бях възхитен но трябваше да си изнамеря причина да поостана още малко не исках да си тръгвам толкова скоро:
-Но мога ли да те помоля да остана още ден два докато се оправя,раната е много дълбока и все още ме боли...
Надявах се да звуча обедително и да ме иска все пак.

Думите му предизвикаха ,неистова радост в мен .Но тогава се осъзнах.
- Да може да останеш ,колкото искаш-А дяволчето в мен крещеше "За цял живот"
- Но ако много те боли ,дай да видя-Казах и дръпнах фанелката му ,от допира настръхнах ,и сякаш и той,но се съсредоточих ,върху раната.Не изглеждаше ,чак толкова зле,което ме зарадва.Дали не си търсеше и той причина ,да остане ? Не това ,беше глупаво ,дори ,да си го помислям.

Издадох шум на леко неудобство от това,че докосна раната,нали и без това трябваше да изглежда,че ме боли. Но истината е че ме сърбеше и за това изсъсках така:
-Ам може ли да хапнем сега палачинки...
Казах за да я отколоня и да не се изхлузи сълфетката от скута ми.

- Да разбира се -усмихнах му се и започнахме да е храним,настъпи неловка тишина,нарушавана само от тракането на приборите и дъвченето на палачинките.След ,като се нахранихме ,измих съдовете.
- Е какво ти се прави ?-усмихнах се,на мен ми идваха само луди ,неща в главата.Но ме радваше и мисълта ,че щяхме да прекараме ,целият ден заедно.
- Ще те улесня ,да излезем или да останем тук и да гледаме нещо ?

Не можех да се съсредоточа,нищо свястно не ми идваше на акъла. Но трябваше да я разсея за миг:
-Да пускай филма,аз само ще отида до банята и ще се върна.
След това тактично и полека се изнизах до банята,трябваше да се наплискам с горяща вода но бях оставил вратата леко отворена. Пуснах чешмата и направо подложих главата си но май трябваше другата. Трябваше да се успокоя.

Пуснах някакъв екшън ,надявах ,се да му хареса.Но той се забави твърде много.Чух ,че е в банята и тъкмо се канех ,да почукам ,когато видях ,че вратата е открехната ,надникнах вътре ,любопитсвото ме бе завладяло,но все пак се надявах,че нямаше да си взима душ,тогава видях,че си е намокрил главата и се държеше така ,за не я,все едно го боли.
- Добре ли си ? -казах
- Имаш ли нужда от нещо ?

Тя влезе в банята,точно за нея си мислех тогава просто не си дадох обяснение на следващото действие. Приближих се до нея,от мен се стичаше вода,леко я прихванах за кръста тя не се отдръпна,сложих другата си ръка на бузата и и се приближих до устните и,колебаех се но исках да я целуна. Бях затаил дахът си:
-Аз само...-дишането и сърцето ми се ускори-Ако не искаш отблъсни ме,ще те разбера.

Влязох в банята ,исках ,да му помогна,но тогава ме хвана за кръста и ме приближи към себе си ,телата ни бяха толкова близо ,че можех да усетя ,че е възбуден,също като мен.Трябваше ,да го отблъсна ,всичко в мен го крешеше,но притисната по този начин ,не можех да мисля трезво.
- Аз... -казах ,не знаех как да продължа.Той стоеше на дъх разстояние ,усетих как ,започнах да треперя,защо се сдържах ? Трябваше или да го отблъсна или ,да му се отдам.Беше просто ,но аз не се решавах.Стоях прикована от ръката му ,но нито му отказвах ,нито потвърждавах,просто се наслаждавах на усещането.

Не се отдръпна,трепереше дали да не я пусна но не можех. Приближих се още малко първо устните ни се докоснаха но след това премина в страстна целувка,която можеше да спре дъха ми,бях дори затворил очи. Отдръпнах се като дишах много бързо,махнах ръката си от бузата и,като почти бях готов да я пусна макар,че исках да я хвана и да я занеса в леглото и да я обладая. Прехапах устна и казах:
-По добре е...-казах с пауза -да гледаме филм...

Гледахме се известно време ,когато се доближи и ме целуна,цялата настръхнах ,усетих как се подмокрям ,как копнея ,това да прерасно в нещо повече.Но трябваше да спра ,да мечная,най-вече,защото не желоех,да съм му еднодневка,бях започнала ,да се влюбвам.Костваше ми неистиви усилия ,да изрека ,следващите думи:
- Да ,трябва да спрем...да гледаме филма.Седахме на дивана ,но изобщо не можех да се съсредоточа ,върху екшъна ,постоянно поглеждах към него ,устните ми ,още горяха от целувката му.Исках още ,обърнах се към него ,все едно щях да му кажа ,нещо,но мълчах.

Седнах,като сложих една възглавница пред себе си,филма ме разсейваше до някаква степен но още помнех топлите и меки устни. Обърнах се към нея тя ме гледаше:
-Всъщност,ще ти кажа истината.
Закашлях се леко:
-Не е заради раната искам да остана заради теб,защото искам да имам по голяма възможност да те опозная.
И си спестих,че я желая мислех,че щеше да се подразбере.

Усмихнах се ,думите му топлеха сърцето ми.
- Радвам се ,че не е заради раната и че вече не те боли.Да можеш да останеш тук ,колкото поискаш и ще се радвам,да се опознаем.Тогава се облегнах на него ,щом щяхме да се ,опознаваме ,трябваше ,да започнем с прегръдки и с докосвания.Макар,че още сега исках ,още тук на дивана да се опознаем най-основно.

Облегна глава на рамото ми,взех ръката и,като преплетох ръцете си в нейните,като ги наблюдавах,бяха нежни и исках да ме докосват. Филма изчезна не ми пукаше,какво дават,бях се отдал на момента да бъда с нея:
-Впрочем има ли си сте една младо помощница на име Марта?
Попитах снощи я видях но можеше и да е от съседна къща,понякога се материзираха.

Погледнах го учудено
- Не не я познавам,трябва ли ? А ти къде я видя,тук в имението ли ? Обърнах се към него ,лицето ми беше близо , като за целувка ,но не мислех ,за това беше казал нещо,с което ми беше разпалил любопитството.Гледах го ,почти без да премигвам.Облегнала ,се удобно на рамото му,право в очите.
- Дийн ,къде видя ,тази Марта ? И защо реши ,че трябва ,да я познавам ?

-Ами понякога виждам духове,Марта е слугиня,била е убита и заровена в рози но на вън във вашата градина няма този,а басейн.
Не знаех как ще реагира на това:
-Явно е от съседната къща но трябва да я погребем както трябва,за това ще се обадим в полицията да проверят съседните къщи.

Не можех да повярвам ,ккави ги говори ,чувах думите му ,но те не стигаха до съзнанието ми .
- Чакай малко ,каза ,че не си вещер,как така разговаряш с мъртвите ?-Усетих как потрепервам ,нещо повече в мен се породи желание ,да поговоря с мама и татко ,да щеше да е страшно,но исках да го направя.
- Дийн -казах като в гласът ми ,имаше молба.
- Свържи ме с мама и татко , искам да знам ,че са добре и там където и да са ,нищо не ги боли и са щастливи.

-Не не мога да го направя!
Казах аз и станах:
-Не мога да го направя това не е телефон,не мога да те свържа с тях!
Но истината беше,че можех да я свържа,защото знаех,че те са на хубаво място но не можеше:
-Повярва,те са добре там където са си.

Натъжих се.
- Разбирам -казах
- Аз ще лягам ,лека нощ.-Запътих се нагоре към стаята си ,но усещах как вътрешно ,ще се разкъсам,все пак можех ли да му вярвам ,че те наиситна са добре.Ами ако не бяха ,исках ли да знам ? Не.Това щеше да ме съсипе.Легнах си в леглото ,но усетих ,че треперя,имах нужда някой да ме гушне и успокои.Но ,ако легнеше в това легло,нямаше да мине само с гушкане.Желаех го до безумие.Трябваше ,да си избия тези мисли от главата.

Стоях долу,отворих хладилника,като взех от рафта една бира. Трябваше да се успокоя,защо не го направих,щеше да види,че са на хубаво място,щеше да и олекне но аз не и нея. Опрях се на хладилника,като ми се искаше да се кача горе но не можех,трябваше да бъда мил.
Отпих от бирата,като скоро щеше да свърши.

Сънувах ,но за първи път от толкова време насам ,не беше катастрофата ,нито нещо от живота ми преди това.Сънувах него ,как го докосвам ,как го целувам ,как ме люби.Съвсем несъзнателно ,бях отметнала завивката си и бях започнала да се галя,бях пъхнала ръката си в бикините и намерила едно чувствително местенце,но през цялото време сънувах ,че го прави той.Бях започнала да стена ,шумно и да се мокря.С другата си ръка стисках едната си гърда.
- Толкова те желая шептях ,ох ,ох ... искам те... Дийн -бях изкрещяла.

Качих се на горе и тогава чух стенания нежни,такива който исках да чу,вратата беше открехната. Тогава я видях,чаршафа бе отметнат,ръката и се бе пъхнала под бикините и нежно пъхаше пръсти навътре,галеше се. Можеше от тук да си проличи,колко да мокри и влажни бикините и,а с другата ръка нежно си играеше с гърдите си. Тогава чух името си,явно сънуваше,как го прави.
Още преди това нещо се бе надигнало в мен,само го докоснах,като пъхнах и аз ръката си под дрехите,гледах я как се гали и как нежните и пръстчета леко влизаха навътре.
Тогава просто не издържах,приближих се бавно съвсем бавно и без шумно,като измъкнах бикините от прекрасните и бедра. Още спеше сякаш го мислеше за сън,бе глупаво и тъпо да я подвеждам но щеше да е хубаво да я събудя с това.
Беше мокра,нежните и зачервени устни пулсираха,пъхаше нежно ръцете си и стенеше. Тогава ги отместих и ги замених с моите устни,като езика ми се разходи между устните и,леко потрепна на розовото и клиторче,а пръста ми леко проникваше в горещото и влагалище,като изкарвах пръстечето си в лекото отворено отворче пъхах езичето си.

Продължавах да сънувам ,но всичко ставаше все по-реално,вече го усещах ,как ме докосва с устните си.Прекалено реално ,нима сънищата можеха да са толкова хубави.Можех да усетя топлината и докосването му ,сякаш наистина бе до мен.Ръцете му ,които ме галеха и устните ,които ме изгаряха.Усетих как не ми достига дъх ,отворих рязко очите си ,не не бе сън ,той бе тук и наистина го правехме.Без думи го придърпах към устните си ,когато го целунах ,усетих вкусът си ,беше толкова възбуждащо.Ръцете ми ,започнаха да се разхождат по тялото му.